Националният отбор на България пропусна изминалите 20 години от големите футболни форуми, а целта, която от родната централа бяха поставили, бе завръщане на сцената на Европейското първенство в Германия през 2024-а година.
“Няма какво да си говорим, целта е да се класираме за ЕП”, заяви техническият директор на Българския футболен съюз (БФС) Георги Иванов преди началото на квалификациите.
Въпреки че групата, в която “лъвовете” попаднаха, не може да се характеризира като “тежка”, то резултатите, които футболистите на Младен Кръстаич записаха на сметката си до момента, са срамни, катастрофални и унизителни.
Както е известно, компания на България правят отборите на Сърбия, Унгария, Черна гора и Литва.
На пръв поглед последните два са тимове от нашата черга, а сърбите и унгарците определено по-високо ниво, въпреки че в близкото минало ситуацията беше различна.
Но нека насочим вниманието си към настоящето, а то е последно място в група “G” без нито една записана победа.
Стартирахме с поражение от Черна Гора 0:1, последва тежка загуба от Унгария с 0:3, две поредни равенства – 1:1, с Литва и Сърбия, както и загуби с по 1:2 и 0:2 от Черна гора и Литва. Срещу литовците във вчерашния ден на “Васил Левски”.
Дъното отдавна е стигнато, а вече дори копаем под него.
Отдавна никой роден футболен запалянко не тръпне в очакване на мач на националите… и то резонно.
Не е никак случайно, че още преди началото на квалификациите редица специализирани чуждестранни футболни сайтове за анализи даваха шансове на “трикольорите” за класиране на Европейско от едва 2,48%.
Дори и те обаче изглежда малко надцениха възможностите на нашите момчета, тъй като Литва бе с 0,08% шанс да се класира за първенството в Германия, а ни надигра и в двата мача, да не говорим за вчерашния двубой…
Отдавна редица футболни анализатори, фенове и прочие алармират за промени, а всички знаем откъде те трябва да започнат.
Болезнената истина обаче е една. Вървим стремглаво надолу и положението става все по-безнадеждно.
Представянето с всяка изминала година е все по-катастрофално.
И ако не се връщаме много назад в миналото и дори насочим поглед към последните години, ще видим, че дори онзи тим, в който личаха имената на Ивелин Попов, Николай Бодуров, Петър Занев, Илиян Мицански, Николай Михайлов и други, бе доста по-солиден от този, воден от Младен Кръстаич.
А за Попето, Бодуров и компания казвахме, че “не стават”, “няма как да стане по-зле”.
Е, изглежда, че има как!
Поне гореспоменатите имаха някакъв опит и в чужбина, излизаха на терена без страх и с доза самочувствие, макар че и тогава бяхме много разочаровани.
Понякога обаче дори с тези играчи правехме сериозни мачове като тези с Нидерландия и Италия, а българските привърженици имаха подови за гордост, макар и малки.
Днес такива нямаме, а единствено отчитаме падението и изгубените надежди. Срамът остава. Защото от отбор, който някога е имал амбицията дори за триумф на Световно първенство, днес националният тим не може да си представи дори да постигне успех над скромните състави на Черна гора или Литва.